Заведи ме в Скания България .

За повече информация посетете сайта на пазара на Скания.

"Това е още едно парче от пъзела за транспортна система без изкопаеми горива"

Магнус Густавсон е 26-годишен ветеран в Scania, който е работил по много интересни задачи за компанията. Въпреки това той смята, че приносът му към прототипа на камиона на Scania, задвижван със слънчева енергия, се откроява. "Наистина се гордея с този проект, защото искам да работя за една устойчива транспортна система", казва той.

Може да се очаква, че човек с 26-годишен стаж в Scania ще се държи така, сякаш е видял и направил всичко. Но 55-годишният Магнус Густавсон не прави такова впечатление, когато разговаряте с него за участието му в проекта на Scania за камиони, задвижвани със слънчева енергия.

 

Ясно е, че Магнус, който е работил и в сферата на продажбите и маркетинга, развойната дейност, системната архитектура и електрификацията, изпитва истинско усещане за постижение.

 

"Много се гордея, че участвах в този проект, защото той е още едно парче от пъзела на транспортната система без изкопаеми горива", казва той. "Това е един от най-важните моменти в кариерата ми тук, който винаги ще помня."

Решаващата роля на Магнус

Магнус имаше решаваща роля като системен архитект за аспектите, свързани с клас на напрежение В (VCB) и задвижващите батерии. Работата му включваше разпределяне на функциите и тяхното безопасно изпълнение, както и създаване на физическата архитектура на всички части в системата VCB - 650-волтовата система, която Scania използва в своите електрически камиони с батерии.

 

"Въпреки че вече разполагахме с голяма част от частите, като например батериите и охладителната система, трябваше да заредим батерията със слънчеви панели и да прехвърлим батерията на ремаркето, захранвана със слънчева енергия, към батерията на камиона. Това беше напълно нова територия за нас. Така че аз правех архитектура около това и идентифицирах необходимите функции, а също и протокола за предаване на функцията между камиона и ремаркето", обяснява той.

 

Густавсон е един от тримата хардуерни инженери в малкия екип, който е ангажиран с проекта. Но подобно на колежката си Наоми Анведен-Херцберг, която е софтуерен инженер, той е силно ентусиазиран от усещането за "стартъп", което преобладава.

 

"Това беше много рационален проект с малко участници и бързи решения. Имахме възможност да вземем решение и да го тестваме веднага в сградата, така че можехме да приложим нещата доста бързо. Много рядко имаш такава възможност в Scania, така че беше много вълнуващо", казва той.

 

"Като цяло имаше много добър екипен дух и положителен подход към промяната. Всъщност беше страхотно време."

 

Когато е запитан за основните етапи на проекта, Магнус споменава първия път, когато екипът прехвърля захранването от ремаркето към камиона: "Тогава видяхме, че имаме частта за цялата система, за да може тя да работи. Така че беше само въпрос на настройка и поправяне на малките неща, но можехме да видим, че системата работи."

 

Той отбелязва това фантастично постижение доста скромно: "С чаша кафе, в стила на Scania...", казва той с усмивка.

Към транспорт без изкопаеми горива

"Сега е наистина вълнуващ момент за този проект", казва Магнус, който сега работи в екипа за сравнителен анализ и ще следи напредъка на камиона. "Ще видим колко енергия могат да съберат соларните панели с ремаркето. Това няма да е приложимо за всички, но за транспорта в някои отрасли с по-кратки превози ще има голям принос за необходимата енергия; особено като се има предвид, че в Европа има между три и пет пъти повече ремаркета, отколкото камиони", казва той.

 

В края на разговора е поразително колко силно Магнус приема визията за транспортна система без изкопаеми горива и възможността един ден слънчевите батерии да играят роля.

 

"Наистина се гордея с този проект, защото искам да допринеса за създаването на устойчива транспортна система. Все повече осъзнавам колко е важно да се декарбонизира транспортът.

 

"Също така съм все по-разочарован от това защо повече хора не правят нещо и не предприемат дори малки стъпки. Въпросът е да се правят малките неща, всички ние не можем да чакаме да се случат големите промени. Всеки трябва да даде своя принос и това е целта на нашия проект."